Издателствата, подобно на хората, също имат своя рожден ден. Издателство Нери Поца (Neri Pozza), празнува 80 години. За да отбележат този важен юбилей, издателството предлага на своите читатели специален читателски маршрут, който обхваща най-обичаните им произведения през цялата 2026 година. В рамките на празненствата, Нери Поца решава да възобнови кореспонденцията с известни автори и да сподели интересни факти и нови аспекти от своя уникален работен процес.

Издателят, който предлага книги за писане, разкрива, че зад кулисите на литературата често се крие също толкова завладяваща история, колкото и самият завършен продукт. Нери Поца не разочарова, отваря архивите си и разказва за процеса на създаване на книгите, които сме обичали. Този процес е изпълнен с нарастващо доверие, съвети и съвместна работа, в която ролята на издателя е от съществено значение.

Кореспонденцията с авторите, която е дарена на архивите на Библиотеката Бертолиана във Виченца, е описана в книга от 2006 година, озаглавена "Ще бъдат идеи за изкуство и поезия". В нея се разказва за специалните отношения, които Нери Поца е имал с известни писатели, като Дино Будзати (Dino Buzzati), Джорджо Гада (Giorgio Gadda), Еудженио Монтале (Eugenio Montale) и Алберто Паризе (Alberto Parise). С всеки от тях издателят е имал привилегирован контакт, който често преминава в приятелство.

Цялостната работа на Нери Поца е белязана от специфична концепция за изкуство. Според литературния критик Фернандо Бандини (Fernando Bandini), Поца вече е имал представа за книги, които смята, че липсват, и ги предлага на автори, които смята за най-подходящи. Ако беше могъл, той би ги написал сам. В този контекст, сътрудничеството с Дино Бузати е особено значимо. Издателят е бил свидетел на сватбата на Бузати с Алмерина Антониаззи на 8 декември 1966 година.

Иронията на Бузати, която е деликатна и сдържана, заразява издателя, който често е описван като бурен. Техните писма са изпълнени с дух и хумор. Нери Поца остава верен на своята редакционна линия, която е философия на живота, и насочва Бузати към написването на сериозна и необходима книга за неговата писателска история. Това е сборник с кратки разкази, често дневникови записи или размисли, озаглавен "В този точен момент" (1950), последван от "Капитан Пик и други поезии" (1965) и "Две поеми" (1967).

Обменът на писма между Бузати и издателя е изпълнен с приятелски закачки и топли чувства. Бузати предлага указания за печат, а Поца отговаря с хумор и заплахи за закъснение относно "В този точен момент". В писмата си Бузати шеговито споменава за бъдеща среща и за инцидент от предишна такава, докато Поца отговаря с остроумие и заплахи за заглавия на новата книга, ако не получи необходимата информация навреме.